Финансов речник

Всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване на кредита от страна на длъжника, дължимата сума да се събере от поръчителя, гаранта, изявителя или чрез продажба на заложеното или ипотекирано имущество.

Вид лихвоносни дългосрочни ценни книжа, емитирани от правителството, местни органи на властта, банки, други финансови институции и фирми. Облигациите са форма на дългосрочни заеми, ползвани от емитента.

Кредит по разплащателна сметка, чрез който Банката дава право на своя клиент да извършва плащания над размера на собствените му средства по сметката. Тези кредити обикновено са за срок от една година и са дължими при поискване или с изтичане на договорения срок. Погасяването и ползването могат да се извършват многократно.

Потребителски кредит, предоставян на клиент по картовата му сметка. Чрез овърдрафта клиентът може до определен лимит да използва средства, с които не разполага по сметката си. За разлика от другите потребителски кредити, лихва се начислява само върху ползваната част от овърдрафта. При погасяване на част от задължението на клиента, банката автоматично подновява възможността овърдрафтът да се използа отново, без да е необходимо клиентът повторно да посещава банката. В повечето случаи условие за ползване на овърдрафт е клиентът да получава заплатата си по картова сметка в банката или да има паричен депозит, служещ като обезпечение.

Режим на работа на банкоматите и ПОС терминалите, при който в реално време се осъществява достъп до базата данни за авторизация, справки и обмен на данни.

Терминал, който работи в реално време, т.е. веднага изпраща информацията за карти и транзакции. Он-лайн терминалът изисква авторизация за всяка транзакция.

Лихвен процент, определен от Българската народна банка. Използва се от някои банки за определяне на лихвен процент по кредити. В този случай, ОЛП се ползва като основа, към която банката прибавя определена надбавка.

Карта, издадена на собственика /титуляра/ на картова сметка, т.е титулярът на сметката и картодържателят са едно и също лице.

Финансова операция при която се оспорва определена транзакция с банкова карта. Оспорването се извършва от банката издател и в повечето случаи е по искане на картодържателя. Задължително условие е да има основателна причина за оспорване на транзакцията.

Режим на работа, при който достъпът до необходимата информация не се извършва в реално време, което означава, че обменът на информация за картата и сметката не се наблюдава по време на извършването на транзакцията.

Търговски терминал, който прочита и съхранява информация за карти и транзакции. Тази информация се изпраща до банката на търговеца на определен период от време. При такъв терминал обменът на данни във връзка с картата и сметката често става в момент, различен от момента на извършване на транзакцията.